Детските емоции не са лошо поведение
Как да приемете чувството и едновременно да спрете вредното действие.
Детето крещи. Хвърля играчка. Плаче за нещо, което Ви изглежда малко. В такъв момент лесно казваме: „Стига си се ядосвал“ или „Няма причина да плачеш“.
Емоцията обаче не е нарушение. Тя е вътрешен сигнал. Поведението е действието, което следва. Всички емоции са допустими. Не всички действия са допустими.
Детето не се ражда с готово умение за саморегулация. То го развива в отношенията с възрастните. Изследванията показват, че реакциите на родителя, семейната среда и собственото спокойствие на възрастния участват в този процес.
Първо вижте какво стои под поведението
Силното поведение може да означава много неща. Детето може да е гладно, уморено, уплашено, претоварено или разочаровано. То може да няма думи за преживяването си. То може да търси помощ, без да знае как да я поиска.
Това обяснение не оправдава удрянето или чупенето. То Ви помага да изберете полезна реакция.
Четири действия в трудния момент
- Спрете опасното. Кажете: „Няма да ти позволя да удряш.“ Блокирайте движението спокойно.
- Назовете чувството. Кажете: „Ядосан си, защото играта свърши.“
- Останете наблизо. Намалете думите. Дишайте по-бавно. Дайте време.
- Учете след успокояването. Обсъдете какво може да направи детето следващия път.
По време на силна емоция детето трудно приема обяснения. Кратките думи и спокойното присъствие помагат повече от лекцията.
Приемането не е съгласие
Можете да кажете: „Разбирам, че си ядосан“ и да не дадете още един сладолед. Можете да приемете страха и да запазите часа при лекаря. Можете да чуете ревността и да не позволите обида към брат или сестра.
Приемате преживяването. Не отменяте реалността.
Какво детето научава от Вас?
Ако чувството получи срам, детето може да започне да го крие. Ако всяка трудна емоция променя правилото, детето не получава сигурна рамка. Ако възрастният остане спокоен и ясен, детето постепенно научава друг модел.
То научава: „Мога да бъда ядосан и да не удрям.“ То научава: „Мога да бъда тъжен и да поискам близост.“ То научава: „Чувството идва и после намалява.“
Полезни изречения
- „Виждам, че ти е трудно.“
- „Ще остана до теб.“
- „Не позволявам да хвърляш по хората.“
- „Можеш да кажеш: искам още време.“
- „Когато си готов, ще помислим как да поправим това.“
Кога е нужна допълнителна помощ?
Потърсете педиатър или детски психолог, ако силните реакции често застрашават детето или друг човек. Направете същото при внезапна голяма промяна, дълъг спад в ежедневното функциониране или сериозни трудности в детската градина и училище.
Целта не е дом без плач и гняв. Целта е дом, в който чувствата имат място, а безопасността има граници.
Източници и допълнително четене
Искате ли да споделите своя опит?
Ако тези теми са Ви близки и искате да споделите своя опит или да зададете въпрос, свържете се с мен.
Свържете се с мен