„Ти можеш!“ – кога подкрепата се превръща в натиск
Как да насърчавате детето, без да превръщате надеждата си в чужда цел.
„Ти можеш!“ звучи като подкрепа. Често то е точно това. Но понякога детето чува друго: „Трябва да успееш“ или „Не ме разочаровай“.
Разликата не е само в думите. Тя е в тона, повторението и свободата на детето да избере. Подкрепата оставя място за отказ, почивка и грешка. Натискът поставя любовта, спокойствието или одобрението след резултата.
Как да разпознаете натиска?
Наблюдавайте поведението на детето преди и след задачата.
- То пита дали ще му се сърдите при грешка.
- То избира само лесни задачи.
- То крие слаб резултат.
- То продължава, въпреки болка или силна умора.
- То казва, че заниманието вече не му е интересно.
- То следи Вашата реакция повече от собственото си преживяване.
Един знак не доказва проблем. Повтарящият се модел заслужава внимание.
Подкрепата пази три важни нужди
Изследванията върху мотивацията посочват три основни нужди: свързаност, усещане за умение и автономност. Детето има нужда да знае, че е обичано. То има нужда да вижда напредъка си. То има нужда да усеща, че участва в избора.
Автономност не значи липса на правила. Вие можете да зададете рамката. Детето може да избере как да действа в нея.
Например домашното трябва да бъде написано. Детето може да избере дали да започне с математика или с четене. Тренировката е уговорена. Детето може да каже какво го затруднява и дали иска да продължи със спорта през следващия срок.
Какво да кажете вместо автоматичното „Ти можеш“?
- „Искаш ли помощ или време да опиташ сам?“
- „Коя част ти се струва трудна?“
- „Видях, че смени начина, когато първият не помогна.“
- „Можеш да спреш и да опиташ по-късно.“
- „Резултатът не променя отношението ми към теб.“
- „Това твоя цел ли е, или я правиш заради мен?“
Тези думи дават информация. Те не изискват успех.
Когато детето се отказва бързо
Пълното отдръпване на родителя не винаги помага. Някои задачи са трудни. Детето още изгражда търпение и умения.
Разделете задачата на малка следваща стъпка. Попитайте каква помощ би била полезна. Уточнете колко време ще опита. После направете кратка пауза.
Можете да кажете: „Нека опитаме още пет минути. После ще решим дали да продължим.“ Така подкрепяте усилието, без да отнемате избора.
Проверете и своята цел
Понякога родителят натиска от страх. Той иска детето да не пропусне шанс. Понякога преследва собствена несбъдната мечта. Понякога се сравнява с други семейства.
Задайте си три въпроса:
- Чия е тази цел?
- Каква цена плаща детето?
- Как ще реагирам, ако то избере друг път?
Подкрепата не гарантира успех. Тя дава сигурност за учене. Детето може да се развива и да остане свързано със себе си.
Източници и допълнително четене
Искате ли да споделите своя опит?
Ако тези теми са Ви близки и искате да споделите своя опит или да зададете въпрос, свържете се с мен.
Свържете се с мен